Ваксини в ДЦ ‘Сърце’

Скъпи пациенти, от началото на 2026 год. в ДЦ ‘Сърце’ отваряме вратите на нов кабинет за ваксинации. Тук ще се поставят ваксини, както от задължителния имунизационен календар, така и такива по желание на пациента.

В тази връзка ще дадем кратка информация относно видовете ваксини, които често са повод за дискусии в обществото.

Ваксините са резултат от знанията, усилията и труда на много хора и са доказали своята полза за здравето на човечеството. Когато се пристъпва към ваксинация трябва стриктно да се спазват показания и правила за приложението ми, добре да се оцени здравния статус и състояние на конкретния пациент.

Ваксините и ваксинирането имат огромен принос за спасяването от смърт на десетки милиони деца, но и значително е увеличила средната продължителност на живота. Това повлиява и икономическото развитие, безспорни факти доказани и потвърдени с годините.

Не трябва бързо и лекомислено да отхвърляме ваксините, уместно е да се запознаем добре с тях, да обсъдим възникналите ни въпроси и страхове с лекарите си. Дуализма по този въпрос за или против ваксините ще продължи, ще има привърженици и противници, но мнението на обществото трябва да се формира от сериозни доказателства, от специалисти и при възникване на проблем, конкретния казус да се разгледа добре, а не да се използва като правило. Добре да се оцени полза/риск от всяка ваксина, което по-принцип важи и за всяко лекарство и тогава да се правят заключения.

Какво представляват ваксините?

Ваксините са биологични продукти, които подготвят имунната система да разпознава и неутрализира определени вируси или бактерии, без да причиняват самото заболяване.

Те съдържат:

– отслабен (жив, но безопасен) или инактивиран (убит) причинител;

– или части от него (протеини, фрагменти на РНК /ДНК );

– или безопасни синтетични копия на тези компоненти.

Действие на ваксините:

– След ваксинация имунната ситема „запомня“, как изглежда патогенът;

– Тялото произвежда антитела и клетъчна защита /Т-клетки/;

– При реален контакт с вируса или бактерията организмът реагира бързо и ефективно, предотвратявайки заболяване или тежко протичане.

Видове ваксини:

– Живи отслабени ваксини – МРП, варицела (Дават силен и дълготраен имунитет, но не се препоръчват при имунокомпроментирани лица);

– Инактивирани ваксини- грип, полиомиелит (инактивирана), хепатит А (Съдържат убити вируси/бактерии и изискват бустерни дози);

– Субединични/рекомбинантни – хепатит В, HPV (Само белтъчни части от причинителя, безопасни и добре поносими);

– Конюгирани –менингокок, пневмокок, Hib (Свързват полизахариди с белтъци за по-силен имунен отговор);

– m RNA- ваксини- Ковид 19 (Пфайзер, Модерна) – съдържат РНК с инструкции за изработване на вирусен белтък;

– Векторни ваксини-Ковид 19 (Астра Зенека, Джонсън и Джонсън) – използват безвреден вирус за доставка на генетичен материал.

Основна тревога у пациента е безопасността и страничните реакции на ваксините. Поради тази причина те се тестват строго и има определени етапи на изпитвания и регистрация. Всички сериозни странични действия се следят от здравните органи.

Ваксините безспорно са едно от най-големите постижения на човечеството. Те са помогнали за преодоляването на сериозни здравни проблеми и инфекциозни заболявания и епидемии. Ваксините безспорно провокират и много дискусии сред обществото, особено сред родителите, чиито деца им предстои имунизация.

Въпреки човешките си страхове, добре е прагматично и трезво да подхождаме към вземането на такова важно решение, особено за децата си.

Най-големите тревоги на родителите са свързани с това, децата им да не развият разстройство от аутистичния спектър или да се прояви друг проблем в неврологичното развитие на детето им. В годините се наложи „приказка за променяща се хипотеза“, която започна с докладвана, но недоказана връзка между аутизма и ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR), след това премина към подозрения относно съдържащия живак консервант тимерозал, а впоследствие и към „теорията за претоварване на имунната система“. Това са и трите основни аргумента, които най-често се използват и от привържениците, които отказват прилагането на ваксини.

Това не изчерпва аргументите на скептиците и въпреки, че няма сериозни научни доказателства подкрепящи горе изложеното все още скептицизма, страха и недоверието намират почва и рационалното, отстъпва на ирационалното. Затова информираността, знанието, индивидуалния подход и преценка са водещи в тези ситуации.